Д-р Джендов пред сп. Computerworld

Д-р Димитър Джендов: Имаме възможност за растеж, но сегашният бизнес климат не го позволява

Ще продължим с инвестициите в областта на интеграционните проекти с помощта на Informatica и EMC Documentum.

На 19 октомври компанията за системна интеграция Глобал Консултинг отпразнува с коктейл своя юбилей – 15 години на българския ИТ пазар. На партито присъстваха колеги, които са част от екипа на фирмата още от самото й създаване. Глобал Консултинг е сертифицирана по стандарт ISO 27001:2005, ISO 9001-2008, IT Mark, IT Mark Premium. Дружеството е член на БАИТ. Занимава се с проектиране, внедряване и поддръжка на цялостни информационни решения за големи организации, предприятия и институции, изграждане на комуникационно-информационни системи, свързани с отбраната и националната сигурност, и осъществява професионални консултации и обучения в сферата на ИТ. Разговаряме с д-р Димитър Джендов – управител на Глобал Консултинг относно плановете за развитие на компанията.

Д-р Джендов, бихте ли разказали малко повече за дейността на фирмата през изминалата година – кои са най-значимите проекти, които изпълнихте, как ви се отрази повсеместната рецесия, очаквате ли ръст на продажбите за 2010 г.?
За съжаление изминалата година е доста по-слаба от очакваното. Много потенциални проекти бяха спрени поради т. нар. криза. Много клиенти са спрели всякакви проекти, а при тези, които продължават, всичко става с много бавна скорост. При това положение, ние не сме съкратили хора, дори в един от отделите сме назначили нови хора. Като проекти, които заслужават да се отбележат, са тези в Банка ДСК – продължаваме да развиваме намаляването на хартиените документи и подобряването на бизнес процесите. Във фирма ЕСО внедрихме два проекта: Авариен бюлетин и Диспечерски заявки. Участвахме активно в проекта на МВР за новите документи за самоличност. Успяхме да се сертифицираме по стандарта за Информационна сигурност – ISO 27001.

Какво предвиждат плановете ви за развитие за 2011 г.?

Основно ще продължим с нашите инвестиции в областта на интеграционните проекти с помощта на Informatica и EMC Documentum. Наблюдаваме засилен интерес от страна на настоящите и потенциалните клиенти. Другата насока е да затвърдим нашата позиция на водещ интегратор за решения от висок клас с продукти на ЕМС – Vмах.

За 15-те години съществуване на дружеството, кои са най-големите предизвикателства и кои са най-големите ви успехи?

За няколко случая не мога да не си спомням:
- Внедряването на софтуера за раздаване на пенсии през 2000 г. в НОИ – и досега пенсиите в България се раздават с помощта на този софтуер;
- Интеграционен проект за плащанията в Райфайзен Банк – в момента всяко плащане в тази банка минава през софтуер на нашата фирма. Там сме внедрили и изключително модерна система за централизирана обработка на левови и валутни плащания;
- Проектът в банковата сфера – IBAN – тогава помогнахме на банките, наши клиенти, безпроблемно да преминат към новия формат на банковите сметки;
- C4ISR – изследвания за видовете въоръжени сили в българската армия;
- Създаване на C4ISR система за South East Brigade;
- Внедряване на нови технологии във фирма ЕСО, където от телекси и тетрадки, сега всичко се интегрира от регионалните териториални диспечерски управления в централата – ЦДУ – с помощта на Informatica, данните се получават автоматично;
- БТТП – цялостно решение за регистъра на всички фирми, членове на палатата;
- Внедряване на инфраструктура за SAP в Министерството на финансите;
- Внедряване на система за анализ и изчистване на данните в НАП, изпълнена с продукти на Informatica;
- Спирането на хартиените извлечения в Банка ДСК – с помощта на доброто партньорство с Банка ДСК, успяхме от март 2010 г. да спрем изпращането на хартиени извлечения по пощата. Представете си какви средства се спестяват от спирането на изпращането на милиони извлечения всеки месец по пощата – сега всеки може да си види извлечението с помощта на Интернет банкиране, или в клона на банката.
Споменавам тези проекти, защото те са изпълнени от служителите на Глобал Консултинг с голям професионализъм и с желание за непрекъснато подобряване на бизнеса на нашите клиенти.

С колко служители започнахте в далечната 1995 г. и какъв е броят на заетите в компанията сега?

Започнахме с пет човека и с много работа. Сега сме около тридесет човека. Имаме възможност за растеж, но сегашният бизнес климат не го позволява. Особено държим на повишаването на квалификацията на служителите и сертификациите на фирмата.

Как се промени пазарът и как – маркетинговата ви стратегия, предлаганите софтуерни продукти и комплексни услуги за изминалите 15 г.?

По една или друга причина, ние нямаме стотици клиенти. Основното ни желание е за малкото на брой клиенти да се грижим по най-добрия начин. За тези години, освен сериозното развитие на софтуерния бизнес, успяхме с помощта на нашия първи партньор – UNISYS, да изградим успешна система за поддръжка на CISCO оборудване в цялата държава. В състояние сме да осигурим поддръжка – 24Х7. На нашите софтуерни разработки в областта на системите за плащания и тяхната успешна поддръжка разчитат едни от най-големите банки в България.

Какви нови тенденции отчитате на пазара на системна интеграция в България на ръба на излизане от икономическата криза?

Едва ли скоро ще излезем от кризата – за съжаление всичките ни клиенти преразглеждат инвестиционните си програми и за 2010 г. те са почти спрени. Очакваме през следващата година ситуацията да се успокои и нормалния процес да продължи. Ще развиваме нашитe проекти в две основни насоки – внедряване на софтуер за интеграция – интеграция на данни – Informatica, а от гледна точка на интегриране и архивиране на електронни документи – с EMC Documentum. През последните месеци наблюдаваме засилен интерес от големи организации към нашите умения в тази насока. Доживяхме потенциален клиент да ни открие за това, което можем и да организираме среща в офиса, където успяхме да разкажем в подробности за нашите умения и възможностите за развитие.

Смятате ли, че държавата помага за развитието на бизнеса у нас? Какво трябва да се направи, за да се подобри бизнес средата? Има ли прогрес в отношението на правителството спрямо частния сектор пред изминалите 15 години?

Моето лично мнение е, че държавата въобще не помага на бизнеса. Стагнацията от последните петнадесет месеца се отразява на всички. Не е възможно държавата да не плаща задълженията си (слава Богу, ние нямаме такива). Но когато голям обем пари не се плащат на частните фирми, се стига дори и до фалити. По този начин няма заплати, няма потребление, няма ДДС и бюджетът се изпразва.
За да се подобри бизнес средата, трябва експертите в правителството да не се сменят (за пример мога да дам Великобритания, където има Civil Servants – държавни служители, и те не се сменят при смяна на правителството). Много е трудно за всеки бизнес на всеки четири години да започва контактите си в правителствените структури отначало. Дори и така наречените най-добри практики от Европейския съюз при нас се пречупват и всичко става по български. Тези, които отговарят за европейските пари, основно се мъчат да не допуснат грешка и главното им задължение е да не плащат парите към фирмите (ако някой си е получил парите по европейска програма е голям късметлия). С една дума не се наблюдава подобряване на отношението на правителствата към частния бизнес през последните 15 г.

Разполага ли администрацията с нужния капацитет, за да осигури качествено обслужване на бизнеса и гражданите и да изпълнява сложната задача по изпълнение на е-управлението?

Отново – според мен не – смяна на структури, смяна на хора, смяна на приоритети. Прост пример за София – след много месеци ходене по мъките, най-сетне МВР реши да раздава шофьорските книжки в районните управления, а не на едно място в КАТ. Следваща добра стъпка би било всички глоби, акотве и фишове да се обработват в общините – а не отново в КАТ. Така ще се избегне порочната практика да се свършват билетчетата на тяхната модерна система пет минути след отварянето на КАТ и да си купуваш същите билетчета по тридесет лева (това не може да стане без одобрението на хора отвътре).
Друг проблем е представянето на страшно много документи при участие в ЗОП. Независимо от идеите за е-управлението, всеки документ трябва да се заплати, да се издаде на място и да се подпечата (по неточни данни всяко едно участие в търг по ЗОП струва стотици левове за такси, преводи, нотариални заверки, издаване на банкови гаранции и др.).

Какво е отношението ви към националните оперативни програми – възползвате ли се от възможностите, които те предоставят за развитие на бизнеса?

Отношението ми е определено отрицателно – над една година след като сме приключили всичко необходимо по проект, спечелен с финансиране от европейска програма, след няколко одита, при новото ръководство на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, първото, което направиха, беше да ни отрежат насила 10% от сумата, след това един младеж се опита да ни помогне, но все още никакви пари не сме видели. Ако зависи само от мен, вече никога няма да участваме в такива програми.

***

Оригиналът на интервюто можете да прочетете в онлайн изданието на сп. Computerworld.